Приятелите ми ме наричат Лили. Instagram приятелите ми – Лили веган, дори се случва така да се обръщат към мен по телефона. Това не са нито пълното ми име, нито Instagram профила ми, но са си мои 🙂

За разлика от повечето блогъри, при мен блогът се появява години след Instagram профила. Никога не съм предполагала, че някой ще иска да ме чете или би било интересно какво имам да кажа. След няколко написани поста за приятелки, открих, че ми е приятно да споделям и по този начин, и така се реших на тази крачка

Ако питате някого за мен, не знам какво ще ви каже. Най-вероятно, че съм луда в хубавия смисъл, ако има такъв. Аз се възприемам като различна. Не претенциозното „различна“. Просто виждам, че не съм като останалите. И не, защото се храня по различен от общоприетия начин и имам други виждания. Предпочитам това да не ме определя. Но светът щеше да е скучен, ако бяхме еднакви!

Тук може би е уместно да вмъкна, че съм веган от години. По мътните ми спомени от 2011 година, след безмилостни борби с диети, режими, напълно нелогични хранения и т.н. Сега това е животът ми и никога не съм го виждала като период от време, ако ме разбирате.

През по-голяма част от ежедневието си съм графичен дизайнер. Може да разгледате тук, но нямам навик да качвам редовно проектите си. Това идва от силно изразеният ми перфекционизъм и OCD, което ми помага поне професионално, но и не ми позволява да споделям “незавършени” неща.

По образование освен графичен, съм и интериорен дизайнер. Заради последното живях една година във Флоренция, Италия. По това време бяха и шестте ми месеца като пълен суровояд. Мисля, че нямаше по подходящо време, защото колкото и крайно, изглеждах и се чувствах прекрасно. Освен всичко друго, концентрацията и паметта ми бяха феноменални! Въведох готвени храни може би само защото съм прекалено обсесивна и си вредях в опитите си да съм супер стриктна. Но честно казано цяла година паста, пица и вино не знам до къде щяха да доведат!

Междувременно същото лято прекрах в САЩ, където работих във веган суровоядски ресторант. Това преживяване ме промени много, като от момичето за смутита и сокове се превърнах в човека, който мисли менюто за деня и съответно го приготвя. Последното се случи последвалата година, в която реално се преместих да живея в Мериленд. От там произтича и страстта ми към измисляне на рецепти.

Въпреки всичко, това беше най-ужасяващата крачка в живота ми. Заминах сама, събрах живота си в три куфара и заявих, че няма да се върна. Е, върнах се почти година по-късно. Сразена, нещастна и изпълнена със срам.

Оказа се, че Щатите не са моето място, колкото и розово да изглежда всичко. Наистина, всичките ми приятели си мислеха, че водя супер готин живот там. Снимките лесно се правят розови, животът – не.

Връщайки се в България, бях убедена, че нещастието ми ще продължи, че просто имам такъв късмет. Добре, че грешах! Много скоро след това започнах работа в проект на Google, разбрах, че имам много добри приятели, намерих още много нови такива, купих си мечтаната кола, заживях сама, бях независима и бях щастлива!

Е, оттогава сякаш оставих приготвянето на храна на другия континент и ето ме три години по-късно. Заявяваща на света, че ще приготвям отново приказни неща.

Готвенето и приготвянето на храна е нещо, което ме прави изключително щастлива и вдъхновена. Не е просто ядене. Дори мога да кажа, че ми действа терапевтично.

И ето ви и вас, готови да станете свидетели на каквто този блог реши да бъде, въпреки че е замислен за рецепти. Знае ли човек 🙂